4 jul 2010, 0:38

Животът е пред тебе 

  Poesía
779 0 3
Говедата се раждат изведнъж
зарязват майчината си утроба
Окъпани от благодатен дъжд
сълзи на божията злоба
Човекът в избелялата си плът
Служител в замъка на нищото
прочита за последен път
молитвата си край огнището
Отвън се смачкват ветровете
проникнали един във друг
нарязани от върховете
довяват само прах и студ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дух на лютеницата Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??