дакота (Дакота)
152 364
8 abr 2007, 13:51

животът е ревнив вдовец 

  Poesía
628 1 7
Трябваше да го направя,
но нямах понятие за света,
който ще прекося...
и все пак тръгнах
(водена от душата си),
с надеждата,
че ще срещна някого по пътя...


Страстта обзе ни като болест.
Извиках те... и ти дойде
в нощта с влудяващия огън -
безумство -  мълния
...  Обет.
Една отчайваща илюзия,
поглъщащ транс,
нестихващ глад -
внезапност и парлива лудост,
две шепи жар
в овЪглен свят.
Наивно е да си повярваш,
че има връщане... заслон,
когато „късно е" те среща
с безкрайното в жесток сезон.

Сега и двамата сме мъртви,
пак каца слънце във небето -
достигнали до съвършенство
във  отразената си слЕпост.
Вдовец враждебен е животът!
Участник ням
във всеки грях -
червена сянка към Голгота,
препил с последния ни срам.

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??