бялатишина
136 124
7 ene 2018, 21:11

Животът е среща 

  Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica
467 1 2

Помежду двама ни – поле цветя. 
Очите ти са топли слънчогледи. 
И как така е цялата земя 
обсипана с вълшебства невидени?... 
Ела до мен. Доведен от сърцето. 
Във нашата свещена тишина. 
Във мене пазя място незаето. 
Но днес разцъфваш нежен точно там. 
И сякаш, че ни няма, но незнайно 
присъстваме по-живи от преди. 
И помежду ни – никакви огради. 
И никакви въпроси и стени. 
И как е всичко просто, просто, просто! 
А всъщност сладко като цветен сок!
Люлее ни в прегръдка небосклона,
загадъчно усмихнат и висок. 
 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??