Все още съм млада и не разбирам,
все още копнея за невъзможни неща.
И пак си мечтая и пак си сънувам,
оплювам нещастна и щастлива съдба.

Хора минават и отминават,
злочести, а може би късметлии,
едни ти се мръщят, а други прощават.
И ти сервират обещания в празни чинии.

Съмнение прокрадва се зловещо,
живее ми се, но не тук, не сега, не така.
Ту ми става студено, ту пък горещо,
иска ми се и не ми се ще да съм сама.

И пак сълзи напират, отново очите блестят
и въпреки че липсва такава причина,
Аз все пак се усмихвам с тъга,
Аз винаги сила за усмивка намирам!