Животът ми - един-единствен сред тълпите, безводно езеро само. Животът - кой ли дявол сътвори те за наслаждение едно? В живота вече не намирам смисъл, отдавна няма воля и борба, всеки ден с една и съща мисъл безцелно продължавам да вървя - дали така е трябвало да стане, дали не можеше по-друга да е таз съдба? Когато нощем буря пак захване, подслон трудно си намира изгубена душа... И тази мисъл ме убива и прави дните ми мъгляви и от болка неръждива издига вечни пак прегради... Няма пощада за този, който не знае как да прекрачи границата на страха. (Заради него аз така и не направих толкова много стойностни неща.) Пропилях шанса си едничък, продадох го, без да съжаля. Сега е късно да го откупувам, кой получава втори шанс така?
(И все се питам, кое боли повече - да изгубиш нещо или никога да не си го имал?)
Животът винаги дава пореден втори шанс-докато покажеш,че си научила урока.А и понякога по-ползотворният вариант се крие в непредоставянето на възможност да наваксаш " пропуснатите ползи " , защото всъщност можеш да изгубиш значително повече.Поздравявам те за творбите.
И болката носи своето съдържание...
Как ще оценим това, което сме имали и ще знаем, че то е било важно за нас, ако никога не сме го имали?! А втори шанс в живота има винаги...
Поздравления за стиха!
често се питаме наистина кое боли повече...да изгубиш нещо или никога да не си го имал..но как да страдаш толкова много за нещо ,което си нямал...никога...когато нещото, което си притежавал е безвъзвратно изгубено и никога няма да се върне...поне знаеш защо те боли...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.