petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
6 may 2006, 13:51

ЖИВОТЪТ МОЙ 

  Poesía
695 0 3
В безумна обич, мрак и самота
животът ни минава неусетно;
прогледнала веднъж, ще разбера,
че чувството, обзело безпроблемно
душата ми, е тихата тъга,
която свива си гнездо в сърцето наранено.

Тъгата ще приеме друга форма:
децата ни, поели своя път,
а ний ще търсим неуморно
там две ръце, които да държат
една съдба, едно любящо рамо -
в миг на нужда да ни подкрепи
и тихо да нашепва в съня ни:
"Ела, любима, тук до мен седни".

И като лястовиците, които
в живота свой са винаги по две,
мечтая да се слея в птиче ято,
но не сама, а с другия до мен.
Тогава ще поема с пълни шепи
любов и мъка, обич и печал,
за да споделям с другия до мене
живота свой, и неговият. Край!

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??