Исках някога някой да ме обича,
не да съм сама, отхвърлена от света.
Иках някога от любов сълзата да се стича,
лета след лета.

Исках, но не получих капчица от любовта,
която някога поисках от твоите ръце.
Получих само стая тъмна с тишина,
не капчица любов, сърце!

Исках да се радвам, че живея.
А получих душата си от вълци изгризана.
Исках за всяка твоя нотка да копнея,
а не душата с мастилото изписана.

Исках, но не получих това, което исках.
Та то беше едно желание просто - да има за мен любов.
Но не, след всеки твой удар в юмруче стисках
сърцето от плесника ти суров.

Защо никой не ме оцени.
Вгледай се в моите очи и ще узнаеш,
как обликът за теб тъжи,
защото иска пак да ме познаеш.

Вече почернях от празнотата моя.
Искам да се запълня с любов и светлина.
Искам само да те помоля
да ми дадеш да се сгрея с малко топлота.

Тук ще спра и няма да довърша,
защото моя кошмар няма край.
Сълзите мои ще избърша
и ще помечтая за мен да има рай.