/Стихотворението, което Удивителният Вергилий написа,
след като се срещна със Сюе и се разочарова от външността ú/
Какво да кажа? Аз вървя.
Площадът с ешафода – мрачен.
Поспра ли се – ще прокървя.
Каквото и кръвта да значи!
В гърба ми ножът – тъй студен!
Край мен – тълпа от безчовечност.
За тях това е просто ден.
За мен – унила безконечност!
Те подминават. Аз съм сам,
на клада – гол до неприличност. ...