/Стихотворението, което Удивителният Вергилий написа,
след като се срещна със Сюе и се разочарова от външността ú/
Какво да кажа? Аз вървя.
Площадът с ешафода – мрачен.
Поспра ли се – ще прокървя.
Каквото и кръвта да значи!
В гърба ми ножът – тъй студен!
Край мен – тълпа от безчовечност.
За тях това е просто ден.
За мен – унила безконечност!
Те подминават. Аз съм сам,
на клада – гол до неприличност.
Какво е да си жив – не знам.
Но знам какво е да си личност!
Сърцето си открих. Без срам
в краката ú пълзях, погубен.
Какво е да си роб – не знам.
Но знам какво е да си влюбен!
Опустошен, отритнат, ням,
отчаян – малко, много – смешен.
Какво е да си свят – не знам.
Аз съм поет, а значи – грешник!
Бележка на Критика /ангел/: Тук, разбира се, Удивителният Вергилий малко преувеличава, което е характерно за хипертрофираното му чувство за уязвено достойнство, белязало цялото му творчество. Не всеки поет е грешник, както и не всеки грешник е поет. В крайна сметка, безгрешни хора и същества няма, освен Един, който обаче е Бог и затова не влиза в сметката.
Бележка на Критика /дяволоид/: Това стихотворение е ярко доказателство каква сериозна грешка е оставянето на Мирабела Йорданова като Автор на Книгата, въпреки непрекъснатите гафове, които сътворява. Последният е смяната на цвета на очите на призрака Емпуза. Подобен непрофесионализъм силно контрастира с невероятния поетичен заряд на цялото творчество на Барда на Хадес. Смея да отбележа, че в нашите Светове Под Нулата /така наречените от Мирабела - отрицателни/ почти винаги е доста горещо, по причина на кладите, врящите казани с олово и реките от лава. Подобни и още много други недомислици намирам за изключително неуместни и дори скандални. Удивителният Вергилий заслужава честта да бъде Автор на Книгата и горното стихотворение недвусмислено го доказва.
Бележка на Безпристрастния Редактор – Най-странният Атрактор: Дифузия, колеги, не забравяйте за дифузията! Освен това, дифузия се римува с Емпуза.
Двамата Критици: Е, и?
Безпристрастния Редактор – Най-странният Атрактор: На този въпрос вероятно ще получите отговор в някоя от следващите глави. Не сте ли забелязали, къде се намираме? Под чертата. Освен това сме в раздел "Поезия", така че закривам дискусията!
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados