Вървиш напред,
обръщаш се назад.
И всичко сякаш почва отначало...
И питаш се какъв е този ред?
Един измислен кръговрат.
И сякаш времето е спряло.
Но то не спира, то препуска,
във бурния си неуморен бяг.
Аз бях дете, сега жена съм.
И сякаш нещо важно от живота си пропускам.
И сякаш няма светлина, а само мрак.
Жива някога дали била съм? ...