* * *
Животът тече си тихо, нормално.
Проблясъци някакви - просто банално.
Дните отлитат бавно, беззвучно.
Емоции няма! Без тебе е скучно!
Далече си нейде, много далече.
Искам до мен да си, а съм обречен,
с очите любими, устните сочни,
в мисли самотни, сън да започвам.
Наведен описвам душата си в рима.
Звън чакам, кажи ми, че още те има...
Безмълвие дълго - в минорна октава, ...