Живях сред хора тъмни, като пропаст
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове.
Излизах сред полята на страдание,
взимах със себе си черната тъга
и разпръсквах със своето терзание,
изпитаната болка в младостта.
Живях живот без радост, без подкрепа
младините се стопиха, като лъч
съдбата ми бе смешна и нелепа-
а дните бяха роби на моята жлъч. ...