Палиш цигара.

Правиш първата си дръпка

и вече си се научил да говориш.

При втората,

можеш да караш

вече и колело.

Започваш училище.

Първото момиче.

Първата целувка.

Първият провал.

Животът те раздрусва.

Вече си на 20 – 

говориш, смееш се, обичаш, мечтаеш.

Остава ти половин цигара,

а тя гори бързо и нямаш право на друга.

Остава ти и половин живот,

а той свършва точно като цигарата

и също нямаш право на друг.

Правиш бърза равносметка –

за половин цигара време.

Живях ли, успях ли,

постигнах ли целите си,

успях ли да накарам поне един човек

да спи по-спокойно?