Йордановден е днес, Бог се яви.

Далеч съм от родината, но сърцето ми не спи.

То помни очакването за освещаване и благослов.

На този ден се отваря небето и отговаря на искрена молба и зов.

Да влезеш в храма, свещ да запалиш,

Да целунеш ръка на старица, дете да погалиш.

Да присъстваш на тайнството на водосвета,

Да усетиш силата на „Многая лета“.

Ако можех, щях като птица да полетя,

Отвъд граници, през планини и поля,

За да чуя как се оглася родната София от празничен звън,

За да видя ваденето на кръста от студените води навън.

За да се заредя отново с твърдост, вяра, добрина,

И да нося обратно в далечни земи от нашта светлина.

Далеч съм от родината,

Но съм дъщеря на род силен и кален,

Това припоням си на този ден.

И се моля, нека Бог да бъде с нас,

Да сме здрави, да ни има, където и да сме по земния атлас!