Обичам те такъв -
порочен и мизерен,
облян във пот и кръв
и с в пода поглед вперен.
Прокъсан и изтрит
от таз земя цинична,
с гнева си неприкрит
и в поза неприлична.
Отхвърлен, мръсен, Мой
във времето разделно
и с гадости безброй
очернен прекомерно.
Във нечия игра
заплетен и отнесен,
на косъм от смъртта
в живота си нелесен.
Със поглед тъжносин,
самотен и нещастен,
и моят стих незрим
на тебе е подвластен.
За теб и в 100 листа
стихът е недовършен,
и думи липсват, затова
налага се да свършвам.
12.1998
© Хел Todos los derechos reservados