обади се на всички ангели
и ако не можеш да казваш не
мълчи
остави тишината да се свлича по душата ми
не вярваш ли
тук съм
повече от някога
докато драскаш очи
триъгълници
звезди
или просто пушек
чакайки свободно
връщане или тръгване
питай ги
как е там на небето
имат ли достатъчно бяло усещане за днес
тайни някакви
следи
колко дълго може да продължи пълнолунието
няколко нощи
ако няма облаци дъжд или скука
и ако не можеш да казваш да
спри насред тъмното
поръчай шоколад с бадеми
с лек нюанс на незабравяне
няколко топли сълзи
и
дишай срички
в крехко послание обич разделено на три
© Зорница Николова Todos los derechos reservados
Just… това е друга бира.
*
Отдавна се отказах,
да се виждам като – … просто мъж.
Отдавна (май) не е поквара,
ако се случи с някой да съм близък,
(ако смъртта обича „истински” – веднъж),
живот да съм поисках, смислен… и с обичане.