Когато жълта роза е луната
и капят от листенцата и чувства,
а вятърът във нейната позлата
лице заравя като обожател
и шлейфа и не иска да изпусне,
тогава отвори за мен вратата.
Ще дойда аз при тебе с роза жълта,
открадната от двора на съседа,
ще скочи вятър с поглед сив и мътен,
мълчание отказал да преглътне,
а ти със жест, трепереща и бледа
ще ме поканиш с теб да влезем вътре. ...