20 jul 2022, 17:47

Жълтичката на юли в скъсания джоб 

  Poesía » Del paisaje
565 13 24
Луната ниско до речицата пак слиза
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.
Чия ли обич то изплаква в ракитака?
Приглася нежен вятър влюбен, или не.
Водата нейде бърза, никого не чака,
луната тихичко подвива колене.
И като в приказка реката засиява,
обгръща я за миг и милва я с нега,
навярно лятната магия е такава,
че няма утре... Всичко тук е и сега. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??