ЖЪТВА
В родилна треска е цялата земя,
слънчеви игли забиват се в нея.
Безкрайни пътища от прах димят,
а птиците слънчасали немеят.
Ръцете хищно повалят жито зряло.
Със остър сърп режат пъпната му връв.
Сред класове на сянка слънцето е спряло.
и пот се лее от мене като кръв.
Във огнен ад замесвам пот и жито.
Нивата очаква наесен пак да сея.
В мен се прокрадва надежда скрита. ...