Долепил ухо до нежните устни,
чувам разголения ти мозък да ми шепти:
„И аз имам девствена ципа,
не се колебай, ела, проникни!”
И сякаш съм червеят на съмнението,
разтворил ципа на входните гънки,
до дъното на необятните дълбини
дълбая дълбоко, без спънки.
После, от неродените мисли преял,
затварям лакоми бърни,
почувствал се остарял, уморен, оглупял,
но не толкоз кахърен, ...