Отпивам глътка ароматно кафе,

прозорецът широко отворен е,

мисли ме преследват за

предстоящият ден, с много

захар или горчив ще е?

Розмарин внася в стаята ми свежест

слънце гали лицето ми, с нежност,

в кафето добавям два сладки кристала

освежава ме и ми носи наслада.

Бели облаци се носят в небето

както каймака рисува в кафето,

добавя ли малко бяла сметана

превръщам го в пенлива, морска пяна.

Отпивам последната глътка кафе

по седефа черна утайка се стича,

и декорът навън някой сменил е

и дъжд светлината, размил е.

А защо не, чаша ледено фрапе?

Да е слънчево, горещо лято.

Да стоя на брега, да пия кафе

и да гледам как се разбиват вълните.