tititi (Тити)
15 91
28 feb 2015, 9:16

Кафе с въздишка 

  Poesía » De amor
1171 1 10

От повърхността на чашата кафе,

ме гледаш тайно като отражение.

Усмихваш ми се и защо пък не,

мое минало ли си или видение?

 

В моят  свят не съществуваш

не подлежи на никакво съмнение.

В миналото тайничко тършуваш,

от чашата ме гледаш с нетърпение.

 

И май че искаш да играем,

старата  игра с многото загадки.

Но и двамата прекрасно знаем,

отговорите са неловко кратки.

 

Cъбуждаш ме и в чашата се смееш

разхвърляш спомени и вадиш снимки,

С аромата на кафето щом се слееш,

излизат на лицето ми тръпчинки.

 

Успяваш да ме върнеш – ето ме!

първата любов едва открили,

в нашето любимо кафене

от преди петнадесет години.

 

Всяка сутрин тайно те целувам,

замаяна в горчива  сладост,

моментите, в които те бленувам

са въздишка по отминалата младост.

© Тити Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Довереница,(hug)!
  • Отдавна е известно,че в кафето
    рисували са сцени боговете.
    А простосмъртни някои тълкуват
    и бъдещето храбро пророкуват.
    Понякога във чашата усмихват се
    парченца от забравеното минало.
    То няма шанс обратно да се върне,
    но хубаво ни става щом го зърнем.

    Браво и от мен!
  • Благодаря
  • Интересно кафе! И на мене ми хареса!
  • Хубаво! Поздрав, Тити!
  • Благодаря на всички, въздишащи с кафето
  • Харесах това "Кафе с въздишка"
  • Хареса ми! Оригинално!
  • Благодаря, радвам се, че го виждате по този начин!
  • Mного ми хареса!
    Един малко различен поглед, но много добре се е получило.
Propuestas
: ??:??