Камбанен звън...
тихи стъпки...
безкрая става все по-далечен
и пак в транс стене глас, така познат...
До зори тази душа броди,
сякаш закотвена здраво на земята!
Дойде ли зората,
смутена тя се скрива в самотата.
Кристална светлина се появява...
гони я тя, гония я...
и все не я достига!
Надеждата, че всичко сън е, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse