Кажи, какво ти има?

Защо продължаваш да мълчиш?

Нима, в сърцето ти е люта Зима,

Щом не можеш дори да спиш.

Да, чу ме – много добре ме и разбра,

Държах го в себе си толкова време.

Знам, че всичко, изречено от тебе е лъжа,

Но продължаваш цялото това бреме.

Променяш се внезапно,

Сякаш вината винаги е в нас.

Другите, както наричаш ни многократно,

Или виновницата за тебе съм аз?

Може би виновна, затова, че съм добра,

Позволих ти да поиграеш и с мен.

Но ти много добре разбираш онова,

Което държи сърцето ми в плен.

Това е чувството, което,

Изпитваш и ти, но не към мен.

Отдавна откраднато ти е сърцето,

Но защо не спираш да лъжеш дори за ден?

Хората, като теб са твърде много,

Грабят, отнемат от човешките души.

След време обвиняват всички строго,

Че остават винаги сами.