Кажи, какво ти има?
Защо продължаваш да мълчиш?
Нима, в сърцето ти е люта Зима,
Щом не можеш дори да спиш.
Да, чу ме – много добре ме и разбра,
Държах го в себе си толкова време.
Знам, че всичко, изречено от тебе е лъжа,
Но продължаваш цялото това бреме.
Променяш се внезапно,
Сякаш вината винаги е в нас.
Другите, както наричаш ни многократно,
Или виновницата за тебе съм аз? ...