11 mar 2015, 10:53

Кажи 

  Poesía
324 0 4

Светлината я има,

липсва лъчът.

Думите бягат по дългия път.

Небето без облаци.

Дъжд не вали,

гали ме слънцето,

лицето гори.

Мислите плуват

 през девет земи.

Вземи сърцето назаем,

отнеси го в десетата -

при лъчът.

Път има, но дали

тупти още за мен сърцето?

Ако е пепел - кажи,

да остане в огнището.

Да  не гори в преследване

 на нищото!!!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубава лирична изповед.хареса ми. браво
  • Силно въздействаща, оригинална лирична изповед! Съдържа оптимистично послание! Пожелавам щастливо сбъдване и на лиречската, и на поетесата! Бъди!
  • "Ако е пепел- кажи,
    да остане в огнището.
    Да не гори в преследване
    на нищото!!!!"
    Хубав завършек!Поздравление,Василке!Оценявам рябатата!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Понякога нищото е повече от всичко! Добри описания. Тъжно, но истинско стихотворение.

    Поздравление, Василка!
Propuestas
: ??:??