Меричка (Мери Попинз)
718 2544
18 jul 2006, 23:09

Кажи ми 

  Poesía
501 0 4

на Краси

Колко ще чакам - не зная,
колко ли нощи и дни?
Но дойдеш ли тук най-накрая,
"Обичам те" - ти ми кажи.

Колко ли дълго
да тлея ще чакам,
ще търся очите ти?
Не смея, не искам
да се оплаквам.
"Обичам те" - ти ми кажи.

Бяла ще бъде луната,
в небето наниз звезди.
Ще тръпна пак в тишината,
огряна от твойте очи.

Нашите пръсти
с трепет, изящно,
безмълвно докосват се.
В прегръдка, в унес,
в див шемет
стоя омагьосана.

С болка към тебе поглеждам -
в косите вали есента.
Но зрънце щастлива надежда
пробужда се в мойта душа.

В такава прегръдка
и лете, и зиме
посрещнахме много лета.
Недей се обръща,
с любов погали ме
и пошепни ми: "Ела!"


24.06.2000год. /Еньовден/

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ради, Христо, Ива и Йорданка, благодаря Ви, понякога ми се иска да можех да работя с ноти, с музика. Ами пропуснах тези неща още в детството си.
  • В такава прегръдка
    и лете, и зиме
    посрещнахме много лета.
    Недей се обръща,
    с любов погали ме
    и пошепни ми: "Ела!"

    И още много, много такива лета ти желая!
  • Понякога копнежът по нещо е по-красив от самото него!
  • И това е много хубаво!!!
Propuestas
: ??:??