Кажи ми, как да попия с устни жаждата,
премъчена и толкова недосегаема?
Кажи ми, как да спра дъха си и от стон ,
превърна се в любовен полъх на дните ми
измъчени до неузнаваемост?
Кажи ми, как да полетя със птиците,
откраднали мъничкото зрънце
от влюбеното ми сърце?
Кажи ми, как да се превърна в утро
край море от сънища и спомени,
покрили другата ми същност?
Кажи ми, има ли в живота по-истинско начало
на забвение, което ще прегърна и положа
в чакащите ти ръце?
Кажи ми?
Таня кирилова© Таня Кирилова Todos los derechos reservados