Нежно ще галиш ли с пръсти косите ми,
с устни ще вземеш ли болката моя,
дето дълбае отдавна душата ми
и ме оставя без дъх и без воля.
Ще ме обичаш ли толкова силно,
както мечтаехме някога тайно?
Или без думи, с дъх ще ме милнеш -
полъхнал ветрец от нейде незнайно.
Нежно ще галиш ли с пръсти косите ми,
даже когато от студ побелеят?
Или, премръзнали от дългото лутане,
душите ни бедни в безкрая се слеят.