Как всяка празнота си търси пълнота,
как след всяка болка идва радостта,
как се раждаме от младостта!
И вървим по пътя на голямата любов,
на свободния човешки ДУХ, апотеоз!
Вървим с радост, че те има, че си жив
и през зимни вечери, и знойни залези,
СИ пламък на танцуваща балерина,
СИ женско лице с нежно очертание,
СИ цвят на меко кадифе, божествена материя!
ТИ, човешки ДУХ в своя полет ставаш видим
и цял живот преследваш ни като изящен спомен, ...