Как без теб ще живея,
как без тебе ще се смея?
Ти бе слънцето в моя живот,
ти си моята истинска любов.
Не искам да бъда с друг,
без теб в душата ми е студ.
Как не искам да си тръгваш,
как само живота ми преобръщаш.
Единствено теб желая,
да се върнеш аз мечтая.
Но дали същия ще си ти,
дали любов ще има в тез' очи?
Не искам дълго време да те чакам,
а след това от раздялата наша да страдам.
За мене мислиш ли ти,
истината, моля те, кажи.
Трябва без теб да свикна,
но друг аз няма да обикна.
Ще чакам да се върнеш при мен,
да сме заедно всяка нощ и ден.
Как само те обичам,
слънце мое те наричам!
За мене си слънчевите лъчи,
които радват моите очи!
© Лиляна Иванова Todos los derechos reservados