26 may 2010, 10:07

Как 

  Poesía » Otra
967 0 3

 

Как искам да разкъсам                       

натюрморта на лятото...       

да изтрия думите, които знам...    

... и тази музика,      

която ми напомня...       

която тика по-дълбоко       

в гърлото                    

костта на болката,    

да счупя като чаша    

в огледалото...                                                                                                                     ...............................                                                                                                                 

Ужасно искам,     

ала вече           

не заради теб,        

да изкрещя на сенките,    

които гледат                        

и се усмихват като хора,      

че ще унищожа докрай        

фалшивите декори!

© Валентина Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих!!! И следващите - също. Поздрав!!!
  • "която тика по-дълбоко

    в гърлото

    костта на болката..."

    Нямаш оправдание, а даже е грях да си писала толкова добре преди толкова време , а сега да не пишеш...

    Хващай музата за косата и започвай пак...
    Поздрави!!!
  • Наситени с емоция са стиховете ти. Ще продължавам да те следя.
Propuestas
: ??:??