Как да вдишвам този тежък въздух,
черен катран, раздиращ дробовете ми?
Имам ли място в себе си да вдишам?
Не трябва ли първо да издишам
насъбралата се пепел от изгорени спомени?
Още жар е и парят,
изгарят тялото ми отвътре.
Клетка по клетка танцуват разпалени
агоничен танц на влюбени във времето, безкрайно притихнали.
Във вятъра шумът на листата
се блъска в главата ми,
езиците му копнеят да вкусят ...