Един пише с мастило,
друг, дори с своята кръв,
а трети диша лепило
докато книга си хапва плъх...
Какво му пука на третия,
тъй както и на гризача...
Да обясня цветовете на слепия,
е като защо на стих плача
на някой от двамата...
А колко са много такива...
Живеят си само във тинята,
а това ме убива!...
А пълня с послания явни
редове в поетична пародия,
но те си остават все тайни
за всеки, живеещ в хармония
с първичното,
с инстиктите само -
И в нищото
всичко потъва, и няма
от думите полза...
А те са родени в сърцето,.
където не проза
побрал съм, а част от небето...
И млъквам - разбита китарата е,
покрита със лунен прашец -
Празен стих ще напиша за празно сърце,
че празнотата разбира всеки духовен мъртвец!...
13.06.2023.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Благодаря сърдечно.