Как да опишеш ангел
Живея аз във мрака на зората на нощта,
описвайки небето, огряно от лунна красота,
оформящо черти на паднали звезди,
каращи човека да се отдава на мечти,
а моето съзнание се бунтува срещу идея:
- Мога ли да опиша моята любовна фея?
Как да опишеш ангел, слязъл от небето,
как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?
Живея като лебед, нежно плуващ във водата,
търсещ своята любима в образ на Луната,
поливам аз тревата, леейки своите сълзи,
чувствайки сърцето как отчаяно пълзи,
и гората помолих: - Опиши ти моята любима!,
но ми отговори: - Как? Тя е несравнима...
Как да опишеш ангел, слязъл от небето,
как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?
Живея като облак, извисен във небесата,
галещ всички седем цвята, имаща дъгата,
изгарям от топящите ме слънчеви лъчи,
напомнящи за блясъка на нейните очи,
и Слънцето запитах: - Със какво я би сравнил?
- Нямам думи аз, пред нея бих се поклонил...
Как да опишеш ангел, слязъл от небето,
как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?
Живея като риба в океански дълбини,
бореща се вечно с ужасяващи вълни,
бродя аз самотен сред русалките омайни,
знаещи отговори на загадките безкрайни,
и питам аз и тях: - Каква е тази красота?,
но не намериха слова и шепнеха с уста:
- Как да опишеш ангел, слязъл от небето,
как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?
Живея на Олимп като слуга на планината,
под погледа върховен и суров на божествата,
пред мен яви се Зевс със светкавица върховна,
а аз отново мислех за богинята чаровна:
- О, велики богове, тя с какво ще се сравнява?
- Самата Афродита многократно надминава...
Как да опишеш ангел, слязъл от небето,
как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?
Живея като робите в египетска пустиня
и прося от живота само хляб и милостиня
в ера позлатена на Клеопатра отредена,
се допитах и до таз, жена обожествена:
- Кажи ми дума една, за любимата жена?
- Как като и Ра би я следвал в тъмнина?
Как да опишеш ангел, слязъл от небето,
как да опишеш някой, който стоплил ти е сърцето?
Живея като демон аз пред портите на Рая
и опитвам своя ангел някъде на припозная,
виждам я, седяща тя до Бог недостижим,
пърхаща и летяща като малък херувим,
към нежно белите крила, протягам аз ръка,
но падам и пропадам аз във адската река,
прокуден и забулен бях сред блатото на Ада,
защото се докоснах до божествена наслада...
© Николай Николов Todos los derechos reservados