кумеца (Румен Ченков)
399 1922
16 ene 2011, 17:15

Как да съхраним несъхранимото? 

  Poesía
714 0 5

КАК ДА СЪХРАНИМ НЕСЪХРАНИМОТО?

 

Понякога ни се приисква

да спрем мига.

От суетност ли, от що ли?

Но той минава близко

и губи се като вълна,

навестила брега,

понесъл на свойте криле

миналото ни и още нещо,

но какво ли?

 

Може би мимолетната тръпка

от някоя забързана целувка,

направила ни мъже.

Може би мириса на неразтворена

розова пъпка,

напомнящ нетактично за Нея –

първата жена в мъжките ни

спомени.

 

И, за да спрем мига,

за да не се изгуби,

изобретихме фотоапаратите –

поредната заблуда.

 

И съхраняваме миг подир миг,

и грижливо ги кътаме

в някой прашен, забравен албум –

миг подир миг!

Като дрехи във куфар ги сгъваме,

от суетност ли, от що ли водени…

но я няма тръпката,

нито аромата на Нея –

първата жена в мъжките ни спомени…

 

Как да съхраним несъхранимото?

 

1994 г.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ние сме се съхранили в него, Румене... оставили сме миг след миг, частица след частица... от себе си...
    А щом ни има, значи несъхранимото е вече съхранено.
    Много хубав стих, вълнуваш и замислящ!!!
    ((( )))
  • Замислящ стих! С поздрав!
  • И съхраняваме миг подир миг,

    и грижливо ги кътаме

    в някой прашен, забравен албум –

    Хареса ми!
  • Някои неща завинаги остават запечатани в съзнанието... Поздравления!
  • в сърцето си...и в стихове.
    споделям мислите ти, Румен...
    радвам се, че и тук..
    сърдечно..
Propuestas
: ??:??