Прости ми, сине, вятърът е тъжен.

Защо от мен извира той сега?

Заслони има много покрай пътя,

но ветровете знаят и това.

Опитах се със тях да се преборя,

но силите напуснаха плътта.

Ти знаеш, не обичам да се моля,

разчитам само, сине, на честта.

И лошото за жалост побеждава.

Как само сътворен е този свят?

Предателят - той за успех предава,

не е подвластен на конкретен цвят.

Животът политически, е друго.

Там с цветове се гони интерес.

Аз искам, сине, просто да заслужа

достойно име и добрата чест.

Съвет за утре няма да направя.

По пътищата духат ветровете.

Но как кажи ми, сине, да забравя,

в очите ти, какви са цветовете?