Как е тъмно сега... От сълзите студени на Мрака
си забърквам любовен коктейл. И го пия на екс.
И не чакам ръцете на Слънцето. Нищо не чакам.
Просто... зная! - че Утре ще бъде по-светло от Днес.
Всяко пролетно слънце... наесен почива зад хълма.
И се готви за Юлския Изгрев... Почти като мен!
А очите на птиците... пълни със полети стръмни -
отразяват студените мисли на зимния ден.
Но Земята, Земята... В очите на Бог, отвисоко -
е кълбо от човешка омраза, с две нишки тъга...
И Последно е Времето, хора... Изпускаме срока -
да си спомним защо ни изпрати Небето дъга... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse