Как е всяка вечер с някой да заспиваш,
но във сънищата при мене да отиваш?
Как е да изпадаш винаги във страх,
да не избълнуваш името ми на глас,
да искаш сутрин моите устни да те
будят,
любят,
жигосват, като перо да те докосват...

Тайно да се чудиш как е сексът с мен
и да се надяваш, че ще дойде ден,
в който и ти парче ще си отчупиш,
но после болката как ще запушиш?

Защото, знаеш го, токсичен съм си аз,
цвете, което мирише се със противогаз 
и въпреки това ме искаш,
и въпреки това го чувстваш,

но сили да го сториш - нямаш,
защото свикнала си да ти дават,
теб да те преследват,
теб принцеса да наричат 
и единствено във тебе да се вричат.

Но виждам го в очите ти,
виждал съм го и в сълзите ти,
вждам как боли, кърви,
само за мен да мислиш ти.

Защото няма кой да ме измести,
болката със щастие да замести,
винаги във теб ще бъдем аз и ти,
без грим, без сълзи,
вплели нашите две съдби.