Как искам да съм добър със всички
и те да са добри със мен,
като детенце, подаващо ръчички -
гушни ме, аз съм твоя слънчев ден!
Но не би, някак си не става,
разорах го тоз живот,
садих цветя, събирах плява,
като жокер служех за белот...
Само топлината в мен остана,
дори когато и аз греших,
/че безгрешни няма/,
днес обаче грешки не прощават -
душата ми сама ги опрощава в стих...
Как искам да съм добър,
да са ни истински очите,
завали ли, по двама под чадър
да прескачаме локви кални
и безсмислени...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados