Как искам да съм с теб на онзи кораб,
когато вятърът в косите ти играе
и се разтила през очите ти простора,
а погледът ти от искрици пари.
Как искам да съм с теб, когато дишаш
солени пръски от морето синьо
и твоят глас със вятъра се слива
а ти стоиш и горд, и силен.
До тебе аз да съм като опора
на мъжката ти слабост неочаквана,
да пия с нежност твоята умора,
да я превръщам в сила необятна.
Как искам да съм с теб, дори когато
под тебе се люлее всеки кораб,
защото в твоята внезапна слабост
е силата ми, обич моя...
© Генка Todos los derechos reservados