Спомени... О, колко спомени имам,
накъдето погледна, си пред очите!
Колко радвах се, че си тук, че те има
и внасяхме взаимно, щастие в дните!...
А щом, над града нощ пак се спусне
и неусетно завие го с нежна пелена,
на мислите си в скута се отпускам,
оставила зад себе си дневна суета...
В нощта сърцето ми, с теб разговаря,
нашепва душата ти: "Тук съм, любима!"...
И молбата на всяка сълза, се повтаря:
"Как искам... как искам, до мен да те има!" ...