С усмивка на лицето,
но с болка в сърцето,
минава моят ден
отчаян и студен.
Когато за минута остана сама,
потапям се аз в красива мечта.
Усмихвам се през целия ден,
но, настъпи ли нощта,
празна е моята душа.
За мен смисъл в живота
е да чувам гласа ти,
за мен смисъл в живота
е да съм в ума ти.
Любовта ни не е лесна, аз зная,
но и че без теб не мога, също зная.
Момчета край мене,
но аз не ги виждам.
И техните свалки
аз ненавиждам.
началото на 2008 г.
© Симона Костадинова Todos los derechos reservados