9 oct 2008, 20:40

Как мразя да плача! 

  Poesía » De amor
1176 0 3

 

Не ме мрази, защото аз достатъчно се мразя...

Спаси ме от самата мен! Спаси ме!

И до сега не успях да си докажа,

че не те обичам, че те мразя.

Какъв е той - животът ми? - се питаш.

Шепа болка, тъга, пресъхнали от плач очи.

Сякаш тъмна сянка е надвиснала над нас

и гордостта си никой не ще да победи.

Нима ще мога да бъда пак щастлива,

щом теб те няма?

Щом всичко мое е още твое...?

Пред теб сълзи не лях

и с арогантен поглед се обърнах

и ти казах: "Върви си!"...

Дори не се опитах да те задържа...

Не спрях да те обичам,

аз просто спрях да го показвам,

но ти така и не разбра...

Какво съм аз за теб? Какво си ти за мен?

Май знаем ние, но само поотделно...

И никого на другия не ще някога признае,

че празно е, безпътно, че кърви отвътре...

Сънувам надежди, куп спомени скъпи...

Как мразя да плача! Как мразя да плача!...

© Гйхггхйн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поплачи си, ще ти олекне Гй.... ! Тук има не едно приятелско рамо готово да те изслуша! Хареса ми как "не плачеш"... дано да е превъплащение!
  • Хм... интересно е и ми хареса!
    Добре дошла!
    Ама защо няма още, вярвам, че ще са хубави и стойностни стихове!
    Прегръдка!!!
    И весело посрещане на Новата!
  • Много е добро,много ми хареса!Поздрави ^^
Propuestas
: ??:??