Com_ocio (Хухавел Кайлъшки)
101 275
24 sept 2007, 20:50

Как не станах фабрикант 

  Poesía
739 0 12

Ще ви разправя мойта одисея,
не съм велик, но съм роден талант.
На тези, дет' не ме познават,
ще разкажа, как са става фабрикант.
Та в изгрева на наш'та демокрация,
създадух фирма. Нова. ООД.
Той, бизнесът, прохождаше, стагнация...
Като си гладен, все ти се яде.
С какво да се захвана, бе дилемата.
Таксита бол, не ща и търговия.
На вратове дебели беше времето,
а моя тънък, тънък... бе хамсия.
Разбрах, че има фабрика една,
модерна, ма не бачка от година.
На целите Балкани само тя...
И рафинира пух - от перушина.
Какво да мисля? Имах 3 панелки.
Една продадох, за да я наема.
Съдружничка намерих. Здрава лелка.
Работила е там от дълго време.
Обходих кланиците в цялата страна.
5 тира, Боже, много перушина.
Не еколозите, а мен ме заболя,
през колко патки ножът е преминал.
Плащането договорих - консигнация
и работата тръгна в трудов ритъм.
И левът тръгна, към'то девалвация,
та марки давах перуштта да вземам.
С италианец сделка уговорих.
100 марки за кило. Ще спя в мангизи.
Работниците си след туй пришпорих
и тонче пух замина за Бриндизи.
Изследвания всякакви направих.
Да отговаря на световните стандарти.
Сертификати. Бюрократична плява.
Заложих всичко на едничка карта.
А после всичко срина се. Лавина.
В Бриндизи не признават ни тапийти.
Не ще да плаща. Иска Чучулина
и то в зелени, щатските хартии.
Митници, пристанищни и път.
Дори за склад 100 долара на ден.
Иде ми света да разора.
Ка мой да съм такъв голям кретен.


МахнАх с ръка. Да им го... На ботуша...
Остана още доста перушина.
Без пух е, но от него мий до гуша.
Възглавници ще правя. Ш'са заимам.
Със Слънчев Бряг веднага са свързАх
и мостри пратих да си изберат.
Той, факса, даже малко пребледня:
- Хиляда бройки ей от този цвят.
А той цвета, да кажа - от значение.
Различна дължината на перцата.
Най-малките избраха. Тяхно мнение.
А мене ме устройваше цената.
И тъй започна нова епопея
в тази злополучна ООД.
Шивачки назначих. Пълначки 10,
че перушината не плАтя ли, е зле.
Инструкции оставих много ясни.
Съдружничката да е ОТК.
И тръгнах да събирам из страната
на патките най-малките пера.
Като се върнах, всичко бе О'кей.
Възглавниците вече на морето,
ако не беше този факс-злодей,
изписал листче - разрив за сърцето:
"Елате си вземете тези клони,
на гостите ушичките са нежни.
А пък паричките - искрено ви молим,
върнете ни, щом сте така небрежни."
- Объркали сме пратките - излъгах -
Пратете камионите веднага!
И почна ново пълнене и ръгане,
да станат точно както се полага.


Успях да закантарча тази ода.
От фирмата измъкнах се чрез съд.
Да фабрикантствам, явно аз не мога,
затуй сега сал римички плета.

© Хухавел Кайлъшки Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хаха образ невероятен си тирадвам ти се от сърце !!!
    Поздрав за невероятния хумор!!!
  • Нема а са разстройваш, Деси... Я глей к'ва си убава ухилната Ако са изсериозничиш, ша са влоши картината
    Тъй де, кво ми остава, Жени
    И на теб хилки, Вероника
    Фнимавай с прегръдките, чуплив съм, Петинка - хихихихи
    Хихихихихи и като кондензират, мократа калъфка ще я изпозлват за влажна кърпичка, Анна Идея замисли ме
  • Да беше се заел със облаци да ги напълниш,
    възглавниците щяха да са меки и удобни,
    не тежът и складовете нямаше да пълниш,
    а само джОбовете със банкноти сгодни.
  • Ех, че си готиииииииин, Хухавеле!!!
    Прегръщам те!
  • Много ми е забавно,макар че на теб сигурно не ти е чак толкова!
    Поздрави!
  • Ай, яи, яи....какъв си фабрикантин само
    Я си реди римичките, че го правиш най-добре!
  • Хахаха, на стиха ли да се смея или на коментарите...
    Просто ме разбихте...!
    А, сега как да се настроя за тъжни стихове! Абсурд!
  • Едно ухилено пухче за Белоснежка
    Само една дифектна беши, ама на место, Нилана
    Както казваше дедо Радой-
    Кой сложи на поста
    тая гъска проста?
    май че ще е Вожда
    дето я оножда.
    За опознание го написах Ина
    На Довереница едно с тик -
    Незабравимо удоволствие
    Дялан, дялан, ама недодялан демек лирическия, Веси
    Смях, смях, ама оня лирическия де виеше, като чакал в Тибет, Танче
    Дарче, ти ма довърши Ко ша ми национализирате? То не остана нищо за скубане
    Сал една фитирийка, апа и тя като оня сървайварец на самотен остров, дето цял живот ял корени и сирене
    То уж национализация беши, сега ша мъ приватизирате, баси. Инче, ногу бизнисменски подход нещу
  • Невероятно си ги наредил,
    тез пухените думичи,не са резил.
    Не ставаш май за фабрикант,
    но че си Поет,аз знам,признат!

    Не спрях да се смея докато го четох!
    Поздрав!


  • Я ни съ пръй нъ фъбрикантин!
    Нъл' знайми...дялън камък си
    шъ съ упрайш у сякъ ситуация
    нъл'тъй!

  • Толкова много ме радваш!!!
    Чете се на един дъх и с голямо удоволствие!
    Благодаря за настроението!
  • Ма римите, да знайш, ти съ удават!
    Усмивки... пухени раздаваш!
Propuestas
: ??:??