stoyna (Стойна Димова)
304 3418
30 may 2015, 22:04

Как порасна 

  Poesía » Otra
543 0 13

                                                                 К А К    П О Р А С Н А

                                                                                   На внука ми Симеон

                                                                

                                                                 Как порасна, не усетих,

                                                                 мое мъничко момченце?

                                                                 От ръцете ми се пусна

                                                                 и останах аз самотна.

                                                                 Нощите ни още търся.

                                                                 Дишането ти усещам,

                                                                 пухкавите ти ръчички

                                                                 и плача ти в късни нощи.

                                                                 Всеки звук и всяка дума

                                                                 от креватчето ти малко

                                                                 вечер още ги дочувам

                                                                 и заспивам отмаляла.

                                                                 Колко радост ми донесе,

                                                                 колко грижи ми създаде,

                                                                 от които помъдрявах.

                                                                 Щастието ти ми даде.

                                                                 Колко много си пораснал!

                                                                 Пропаст сякаш ни разделя.

                                                                 Моя мъка и надежда,

                                                                 в себе си те пак люлея.

                                                                 Боже, аз благодаря ти

                                                                 за красавеца до мене,

                                                                 за сърцето му голямо

                                                                 и подкрепящото рамо!                                  

 

 

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Миночка, Руми, Рени, благодаря ви от сърце, че пак не ме подминахте!Радвам се на вниманието и коментарите ви, защотото
    те са връзката между нас!
    Поздравление и хубава вечер!
  • Много е хубаво,Стойне - сърдечна прегръдка за теб!
  • Момента, в който децата порасват и поемат по своя път е неизбежен, но любовта ни към тях си остава все така силна и непоколебима! А внуците, те са толкова мили на своите баби, които са ги обгрижвали с много обич!
    Поздрав, Стойне!
  • Всяка дума от сърцето извира и прави толкова мила творбата!
  • Никола, Василка, благодаря ви, че никога не ме подминавате!
    Всъщност коментарите ни са връзката помежду ни и ни помагат да си
    сверяваме часовника.
    Поздравявам ви и ви желая лека вечер!
  • Имаш подкрепящото му рамо, значи имаш всичко. Това е най-важното нещо, успяла си в мисията си на жена. Поздрав!
  • Вълнуващо, миловидно и с топло майчино чувство написано стихо!
    Да ти е жив и здрав внука, Стойне!Внуците са нашето продължение в живота!Нашата "мъка и надежда"!Харесах и оценявам творбата ти!
    Хубава и светла неделя!
  • Катя, Венета, Весела, йонка, Росица - Благодаря на всички за вниманието и хубавите коментари!Радвам ви се от сърце!
    Желая на всички приятен неделен ден.Бъдете благословени!
  • Развълнува ме... Сърдечни поздрави!
  • Обичта и любовта толкова са ярки и топли,че гордостта от това ме завладява.
  • Стойне,прекрасно изречено, но най-важното е,че си успяла да изградиш Човек с главна буква,дарявайки обич и грижа.
  • Само истинско майчино сърце може да напише подобни стихове, в които миг по миг да проблясват и изтляват пред нас години на обич и жертвеност. Поздрави!
  • Написано с много любов,лека носталгия и от
    дълбините на душата ти,мила Стойне!
Propuestas
: ??:??