daniela-atanassova (Даниела Атанасова)
16 22
24 oct 2010, 13:14

Как приличам на теб! 

  Poesía » Otra
1081 0 5

Помниш ли как заедно се взирахме в Луната?

Как приказки ми чете за брата и ламята?

А после хващаше ме нежно за ръка

и политахме към ярката звезда.

 

Всяка моя болка беше кичур бял.

Ти все ме учеше на доблест и морал.

Радостите слагаха на твоето лице

бръчка подир бръчка - паякът живот плете.

 

Питката, която с толкова любов омеси,

със мед и благост тихо ми поднесе,

как палавите рани привързваше умело,

с компреси от сълзи поръси мойто чело.

 

Веднъж пък тайно раклата отвори

и споменът ти тихо заговори

за времето, когато си била момиче,

със здравец и шибой закичила косите

 

и заклинаше ме, както теб и аз,

другар да си намеря в странен нощен час.

Чевръстите ти пръсти и сините очи

над моя чеиз невестин бдяха до зори.

 

В деня, когато си заминах, тихо плака,

мечтаеше и мене да дари съдбата

със слънчев път и хиляди неща красиви.

Благодаря за всичко, бабо, и... прости ми!!!

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??