Как се става българин?
Адски бързо. С много пари.
Кръвта не е важна.
Сякаш дяволът превзел е света.
Ето, отвсякъде се показва.
Синият екран му е дом,
така се подмазва,
а после полазва
във всяка минута открива подслон.
Ай, че ми писна!
България не е същата!
Ърни, Мехмед, Сали прегръща,
лази на колене.
Гази родните синове,
а тъмнината е кръвнина,
ранено стене детето в мен.
И няма за нищо виновни!
Язък, че съм в нея роден!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados