Как така?

кармен (Хей)
17 39

10 abr 2009, 7:44

Poesía

889 0 2

Уж безопасни игли,

а от сърцето ми потече кръв,

тече кръв и от очите ми,

изваждам погледите ти от мен,

изваждам целувките от устните ми,

боли, но какво от това?
И утре е ден, а животът си е живот...

И ме чака с дългия списък,

дори когато спя под звездите насаме,

заглушена от собствените си викове...

търся теб,

но какво от това...

трябва да живея дните си...

трябва да се събера

и може би да порасна с най-малко 100 години,

за да го разбера... за да те разбера,

за да се разбера...

трябва... трябва... трябва...

да се къпя само със светена вода,