20 nov 2009, 17:39

Как тихичко падат листата 

  Poesía » Del paisaje
2061 0 2

Безлунна нощ се тихо спуска над града,
във шарки тъмни сега обагрен е светът. 
Звездите също липсват и нощната печал, 
отчаян вопъл е – без капка жал.

Есен е сега. Как тихичко падат листата!
Поспри, заслушай се… послушай тишината.
Тя приказки безплътни нежно ти шепти,
вълшебства тайни доверява ти, нали? 

Тихо. И някак страшно е във тъмнината.
Тръпки лазят по гърба ти, убиец се крие в мъглата.
И нощ след нощ безсънна все се будиш в самотата,
кошмар с мечта преплетен, но прекъснат по средата.

Есен е сега. Как тихичко само падат листата!
И дъжд заваля – с едничка цел да отмие тъгата.
Печален пътник се скиташ, поел към безкрая.
Нямаш ни път, ни посока, ала ще стигнеш, аз зная!

Тихо е. Заслушай се малко. И някакси странно зловещо.
Тая приказка е такава метафора, че вече чак става смешно.
Лъжи и измами преплитат неземни крила,
после тихичко кацат – почивка преди вечността. 

И вятърът шуми потайно във тополите.
Листа в алено и златно сега играят във дъжда.
Безлунна нощ се тихо спусна над града.
Последен пристан май за нас е есента…

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??