Grim (Тони Янчев)
4 3
19 nov 2004, 23:29

Кака 

  Poesía
1767 0 4
Сега си ти далеч от мен,
и трябва да сме разделени всеки ден.
Незнаейки, че нашата съдба ще е такава,
се радвахме на детството тогава,
когато бяхме заедно и нощ и ден,
аз бях до теб, и ти бе винаги до мен.
Далеч си ти от мен сега,
така реши да бъде нашата съдба.
Ако можех нещичко да променя,
ще обърна аз дори за теб света.
Но не мога да направя нищо аз сега,
освен да те сънувам нощем във съня,
във който влиза гордо, моята сестра,
която е за мен единствената на света.
Ала се събуждам пак в леглото меко,
питайки се "защо сестричката ми е толкова далеко?"
И питам аз жестоката съдба,
"с какво заслужиха раздяла тези две деца?"
Сега те виждам, стоиш изправена пред мен,
Изгря отново слънце в моя мрачен ден.
До мен си ти, не се далеко,
докато не се събудя пак в леглото меко.

© Тони Янчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??