Както някога преди...

9 abr 2008, 22:31

Poesía » Otra

634 0 2

Нощта угасва и тъмно е й в моето сърце,

при мене те повиках сълзите ми да събереш,

а те горчиви са от чакане и падат във прахта,

безбройни са,

но не, не са лъжа.

Леглото ми е празно от измама,

сърцето търси пак подслон,

но едва ли ще обикне пак

както някога преди...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.