Както някога преди...

9 abr 2008, 22:31

Poesía » Otra

722 0 2

Нощта угасва и тъмно е й в моето сърце,
при мене те повиках сълзите ми да събереш,
а те горчиви са от чакане и падат във прахта,
безбройни са,
но не, не са лъжа.
Леглото ми е празно от измама,
сърцето търси пак подслон,
но едва ли ще обикне пак
както някога преди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Както някога преди...

Искате да прочетете повече?

Propuestas